Мончо беше хубавец. Още от малък. Всички хубави мацки се надпреварваха да му бъдат гадже. Някои успяваха, някои си чакаха реда, но той беше с добра душа и рано или късно, обръщаше внимание и на пренебрегнатите. Така почти нямаше момиче да му бе мераклия и да не е опитало от прелестите, дарени му "отгоре" на тоя симпатяга. Лесно му беше на Мончо. Животът му се провираше по възможно най-безпрепятствените пътечки. И колкото повече порастваше и възмъжаваше, толкова по-хубав ставаше. Че и още по-лесно му беше. И поради тая причина, зор си не даваше. За нищо. Нито за работа, нито за учене. Достатъчно беше да се понатъкми, да се позареши, да лепне оная мазна усмивка - така и успех в училище позакърпваше, и свястна работа намираше. Ама не знае езици, няма технически познания, оскъдна обща култура - че какво? Това пречи ли да бъде на корицата на модно списание за мъжка мода? Или на някой билборд с реклама за гел за коса или паста за зъби? Че дори и представително лице на някоя мижава политическ ...