Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недорасла, вятърничева - типично по детски, и нехайна, сякаш бе тръгнала на невинна разходка, а не да продава ласките си срещу пари. Видя сламеноруса коса, най- вероятно естествена, защото не тъмнееше в корените, под нея закачливи очи и красива уста с дебели полуотворени устни зад които похотливо се превърташе език. Вече бе забелязал, че предпочита да гледа навън, към прелитащите гледки и още не бе сигурен дали е от смущение или просто бе високомерна.
- Няма да отиваме далеч. – опита да разсее тревогите ѝ, а тя отвърна бързо и с безразличие:
- О...все ми е едно къде ще отидем.
Сега преминаха покрай ябълкови дървета с овехтели от жегите листа. Скоро щеше да настъпи нощната хладина, а хора и животин ...