Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.
Стъпките й бяха леки. Най-често се чуваше потракване на токчета. При бързата походка токчетата явно бяха ниски, при предпазливата – високи. Но, в зависимост от сезона, имаше и поскърцване на маратонки и потропване на ботуши. През почивните дни, лятно време, звучеше приятното шляп, шляп на джапанки. Тогава той си представяше малки, боси стъпала, елегантни глезени, леко загрубели от ходене пети и добре оформени прасци и бедра. Той се възбуждаше от тези образи в съзнанието му, които нищо чудно да нямаха връзка с реалността. Адски му се приискваше да види гле ...