Утрото настъпваше бавно и малко лениво, не бързаше, животът наоколо все още спеше. Първите лъчи докосваха вече високите дървета, водата в реката започна да хвърля игриви отблясъци по вековните дънери наоколо, някъде се обади ранобуден папагал, когато внезапно се разнесе мощен рев. Рев, от който всичко екна, клоните се разлюляха, птиците се разкряскаха вкупом, разбягаха се малки животинки, напомнящи, че тя се събужда. Тя беше царицата на това малко райско кътче, тя - гордата Лъвица бе отново будна и може би отново гладна. Не познаваше чувства като -Жал, Милост, Нежност но и не знаеше какво е Веселба, Приятелство, Любов, не ги познаваше, защото беше единствената от рода си, незнайно как озовала се тук. А царството и беше малка котловинка, която бе оградена от три страни с високи планини, а четвъртата беше затворена от река. Откакто се помнеше, живееше тук, хранеше се тук, спеше тук, много пъти се бе запитвала какво ли има оттатък реката, но страхът от водата бе по-силен от нея. Тревожеше ...