Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е случило при последната ви среща. Когато останеш сама, очакваш момента, в който пак ще бъдеш с него. Той витае в мислите ти преди да заспиш и продължава да е там  в сънищата ти.

         Струвало ли ти се е всичко това нередно? Усещаш как се превръщаш в една зависимост, неспособна да съществува самостоятелно. Жива си, после само съществуваш, докато отново го видиш – тогава пак оживяваш. Безкраен кръговрат.

         Опитвала ли си се да промениш това ежедневие? Срещаш се с повече хора всеки ден, пътуваш надалеч, стараеш се да не мислиш за него.

         Но той продължава да е там. Разбираш, че се заблуждаваш. Ти не можеш да си далеч от него, защото няма как да избягаш от собственото си съзнание. И сърцето, умът, тялото пак те теглят към него.

         Ти не можеш да си независима. Харесва ти да усещаш копнежа по него; цялостта и неуязвимостта, когато сте заедно; съзнанието, че не си сама; смисълът на живота.

        Това ли е Любовта? Или това е една мания, страх от самотата?