16.08.2014 г., 19:39

Чувства

661 0 2
1 мин за четене

          Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е случило при последната ви среща. Когато останеш сама, очакваш момента, в който пак ще бъдеш с него. Той витае в мислите ти преди да заспиш и продължава да е там  в сънищата ти.

         Струвало ли ти се е всичко това нередно? Усещаш как се превръщаш в една зависимост, неспособна да съществува самостоятелно. Жива си, после само съществуваш, докато отново го видиш – тогава пак оживяваш. Безкраен кръговрат.

         Опитвала ли си се да промениш това ежедневие? Срещаш се с повече хора всеки ден, пътуваш надалеч, стараеш се да не мислиш за него.

         Но той продължава да е там. Разбираш, че се заблуждаваш. Ти не можеш да си далеч от него, защото няма как да избягаш от собственото си съзнание. И сърцето, умът, тялото пак те теглят към него.

         Ти не можеш да си независима. Харесва ти да усещаш копнежа по него; цялостта и неуязвимостта, когато сте заедно; съзнанието, че не си сама; смисълът на живота.

        Това ли е Любовта? Или това е една мания, страх от самотата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отговора Всичко е толкова ново, че е трудно за разбиране.
  • Когато обичаш, не си свободен!
    Твоят живот е Той - Тя!
    Прекрасно състояние, което те прави различен...Задаваш си всички тези въпроси, но отговорът е в тях, Цвети!
    Поздрав!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...