16.08.2014 г., 19:39

Чувства

662 0 2
1 мин за четене

          Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е случило при последната ви среща. Когато останеш сама, очакваш момента, в който пак ще бъдеш с него. Той витае в мислите ти преди да заспиш и продължава да е там  в сънищата ти.

         Струвало ли ти се е всичко това нередно? Усещаш как се превръщаш в една зависимост, неспособна да съществува самостоятелно. Жива си, после само съществуваш, докато отново го видиш – тогава пак оживяваш. Безкраен кръговрат.

         Опитвала ли си се да промениш това ежедневие? Срещаш се с повече хора всеки ден, пътуваш надалеч, стараеш се да не мислиш за него.

         Но той продължава да е там. Разбираш, че се заблуждаваш. Ти не можеш да си далеч от него, защото няма как да избягаш от собственото си съзнание. И сърцето, умът, тялото пак те теглят към него.

         Ти не можеш да си независима. Харесва ти да усещаш копнежа по него; цялостта и неуязвимостта, когато сте заедно; съзнанието, че не си сама; смисълът на живота.

        Това ли е Любовта? Или това е една мания, страх от самотата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отговора Всичко е толкова ново, че е трудно за разбиране.
  • Когато обичаш, не си свободен!
    Твоят живот е Той - Тя!
    Прекрасно състояние, което те прави различен...Задаваш си всички тези въпроси, но отговорът е в тях, Цвети!
    Поздрав!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...