Излязох бодър от кабинета на личния си доктор. Беше ми хубаво, че ми бе казал , че бях напълно здрав. Имах болка в гърдите, но доктора ме преслуша, потупа тук-там и реши, че всичко е наред. Попита ме дали пуша и си бях признал. По принцип, на такъв въпрос отговарях с ‘не’, защото запалвах цигара само отвреме-навреме, а не исках някъде, някой да види в доклада на доктора, че е отметнал в квадрадчето, че пуша.
- Цигарите убиват - се пошегува докторът ми, което всъщност не беше само шега, разбира се. Излизайки от кабинета, минах покрай жена, която взех за просякиня. Беше вързастна - към седемдесетте, с чорлава сива коса. Седеше на малко, дървено, трикрако столче с малка масичка пред нея, на която имаше карти. Отпред на масичката, срещу жената имаше друго такова малко столче. Стана ми малко жал за нея. Беше горещ следобед и въпреки че тя бе намерила сянка, навън бе доста топло, дори и под закрила на сянката на сградата, от която бях излязъл.
- Искаш ли да ти прочета късмета? - попита ме тя ...