7 mar 2007, 10:31

ЦСКА-Левски, 1:0 за Джоката

  Prosa
1.4K 0 7
1 мин за четене
   С Джоката си имахме закачка. Баща ми реши, че трябва да съм от "ЦСКА".
   Затова, когато минаваше покрай нас, Джоката непрекъснато ме навиваше да кажа "Само "Левски!" Аз обаче, от страх да не ми се кара баща ми, героически отстоявах моето "Само ЦСКА!"
   Получаваше се нещо подобно:
   - Кажи, само "Левски"!"
   - Няма! Само "ЦСКА"!"
   - Само "Левски"!
   - Само "ЦСКА"!
   И така, до безкрай...
   Но един ден...
   - Кажи само "Левски"!
   - Само "ЦСКА".
   - Само "Левски"
   - Само "ЦСКА"
   - Само "ЦСКА" - каза Джоката.
   И нали беше все на обратно, изпуснах се и му казах:
   - Само "Левски"...
   И тук на лицето на Джоката се разля една щастлива усмивка. Той се изсмя звучно и си тръгна по пътя.
   А на мен ми стана обидно, че ме излъгаха по такъв левашки начин и предадох клуба, чиято чест трябваше да пазя. И заревах. Заревах неутешимо...
   Идва баща ми и ме пита:
   - Що ревеш?
   - Ами аз... Хлъц! Аз казах... Хлъц!, казах... "Само Левски!". Ъъъъъъъъъъъъ!
   Честно казано, уплаших се не на шега и след като си признах, очаквах рестриктивните мерки.
   Обаче за моя изненада, баща ми се засмя и само ми каза:
   - Ще му кажа аз на Джоката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенко Пенков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Червени богове,цяла страна пред вас на колене...Само ЦСКА
  • Браво,Джока! И само Левски, обичаме те!!!
  • Хахаха цесекарите трябва да се подкрепяме. Не беше далеч времето, когато и мен ме караха да пея песни на сините... Ама после всичко си дойде на мястото
  • Чудя се как компютъра не обърква на кое заглавие кое произведение да сложи. Исках да прочета всичките, но вече ги обърках. Харесват ми.
  • Усмихна ме!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...