Цугцванг
Често сънувам. Прекалено често. Млада жена стои над мен и плаче, но аз не мога да направя нищо. Не мога да я заговоря, да я попитам коя е, макар че сякаш знам, но не мога да се досетя. После мътният образ на съня изчезва.
За първи път го срещнах в парка. Тъкмо подреждах фигурите след поредната ми победа над старчето с артрита, когато той дойде и ме попита дали искам да изиграем една партия. Съгласих се и още съжалявам. Човърка ме нещо в стомаха, надига се към сърцето ми, шепне ми в ушите, че съм бил надигран от момче, и не ме оставя да спя. Исках реванш. Трябваше ми реванш, инак хилещата се физиономия на старчето с артрита щеше да ми докара кошмари. Разхождаше се наляво-надясно из парка, кръстосваше го като някой зъл дух, като ме видеше само ми се ухилваше насреща, а малките деца ги беше страх от него. Наистина, сега като се замисля, с тия черни дрехи, по-стари и от него самия, приличаше досущ на смъртта. Оставаше само да помъкне и някоя коса със себе си.
Не зная колко време м ...