„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беше хубаво слънчево утро и трябваше да има настроение.
Слезе от автобуса и тръгна към цеха. Щом влезе през портала, цялото й настроение се скапа и душата й се беше вече свила като шушулка през есента. Беше на двадесет и пет, хубава и умна. Рядко се съчетаваха тези две качества, но у нея се бяха вплели добре.
Просто в момента нямаше късмет за хубава работа. Въпреки отличния си английски и диплома за магистър по маркетинг, няколко месеца се лута по интервюта , но не намери подходяща работа. А сметките се рояха, наемът не чакаше, майка й - бедна пенсионерка на село не можеше да й помогне. Униваше, пробваше пак, но нищо…и какво да прави…
И така Елена попадна в шивашката фирма „ Пролет“ временно, к ...