/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от всичко, от работата, от проблемите, свързани с фалиралия ѝ бизнес, от самотата ..., от миналото си. Не харесваше себе си, болезнено! Нищо не беше както преди, нито тялото ѝ, нито косата ѝ, нито погледа ѝ.
Облече черна, леко вталена рокля без ръкави. Не изпитваше нужда да се погледне в огледалото. Знаеше, че онази, която щеше да види там, тя просто не приличаше на нея.
Сложи късо дънково якенце с ръкави до лактите и едни фини сандали на ток. Никога не излизаше без молив за очи и червило. Обратното би било знак за ..., истински край!
Въздухът беше свеж, а вярърът доста студен и неприятен, кожата по голите ѝ крака настръхна. Обичаше да ѝ е леко хладно, това запазваше енергията ѝ жива.
Вървеше без ...