bU7terFLY (МиМи)
13 5
17 abr 2008, 8:35

* * * 

  Prosa
920 0 5
1 мин за четене

Самотата... тя понякога е твоят най-добър приятел, мълчи и те слуша. Чувстваш едно голямо нищо... Студен си като умиращ камък... Една огромна празнотта се крие в мен, дълбоко в мен... Тя може да се види в насълзените ми очи. И пак само аз си знам колко ми е трудно, само аз тихичко ридая в ъгъла на погълната от мрак стая... Чувствам се невидима за околните... Не, ще се разбия на хиляди парченца, няма да мога да издържа на всичко това... Животът не е лесен, разбрах го! Твърде рано? Така е... но изглежда не всеки го вижда... И все пак, ако се пречупя, някой ще ми помогне ли? Ще ме подкрепи ли? Ако реша да изчезна без следа, някой ще се сети ли за мен? Ще се чуди ли защо? Ако реша изведнъж да се променя? Някой ще се запита ли защо? Или каква бях преди, че го направих? Искам да избягам, но къде да отида?... Сама съм, знам - сама и ще си остана... обкръжена съм от хора? Е, и? Това не означава, че съм напълно щастлива. Чувам гласове в главата си... а може би това са моите чувства, преплетени, объркани, не знаещи накъде да поемат... Сърцето ми кърви... чувствам се някак спокойна, празна, изгубена, самотна и  толкова наранена... Твърде много? Не знам, вече нищо не знам, само знам, че не мога да издържа! Ще падна! САМА - аз ще потъна в тази дълбока, тъмна яма... и никой няма да разбере.

Просто имах нужда да драсна нещо... нищо особено...

© МиМи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълно те разбирам!аз имам половинка до мен....но приятели нямам - имам само лицемери и егоисти които само искат!
  • ами благодаря за коментара! аз и не желая да се променям, просто често съжалявам, че разбрах рано точно какъв е живота.Рядко пиша, много много рядко..щастлива съм, да, и най-вече влюбена, но има моменти в които просто се чувствам паднала в черна дупка ще се опитам да не те разочаровам, но нищо не обещавам :Р
  • хей според мен много добре си се изразила...в крайна сметка човек когато пише така да се каже със сърцето си се получава нещо много хубаво и чисто на твоята възраст съм и понякога и аз чувствам така ама да ти кажа честно по добре си остани такава...не се променяй,не изчезвай(малко като в песента :d ) и продължавай да се изразяваш със сърцето си...надявам се че скоро ще видя твое произведение "колко съм щастлива" :d
  • Ами да, бих се обадила ако имах всички само ме търсят за услуги и помощ, а аз като потърся..Ух~ и все пак благодаря
  • Хубаво си го написала-защо да е "нищо особено"!И аз се чувствам така.Обади се на Приятел и ще ти мине.Нали затова са приятелите!
Propuestas
: ??:??