21 oct 2010, 18:16

* * *

Prosa » Relatos

770 0 2

Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.

Навън бе мрак, мъгла, студ и от време на време малко топлина. Моето състояние силно приличаше на сезона...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Amilie (Валериа Маринова)

сигурна съм.

2010-11-08T15:47:47+02:00
The_Crimson_King (Михаил Костов)

Хаха, и аз щях да напиша подобен на комантара на End, но не толкова злобен.

Но наистина - когато разказваш нещо, трябва да има причина да го разказваш, някакво послание или интересен сюжет. А пък ако няма посление и сюжет значи искаш да ни демонстрираш писателския си талант, стил или някакъв интересен начин да кажеш нещо. Но не мога да разбера какво.
Сигурна ли си, че си публикувала целия текст?

2010-10-21T21:01:48+03:00

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prosa 3.9K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prosa 3.9K 5.0

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prosa 1.3K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prosa 3.8K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0