* * *
769
0
2
Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и от време на време малко топлина. Моето състояние силно приличаше на сезона...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валериа Маринова Все права защищены
