Oct 21, 2010, 6:16 PM

* * *

768 0 2

    Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
    Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.

    Навън бе мрак, мъгла, студ и от време на време малко топлина. Моето състояние силно приличаше на сезона...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валериа Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • сигурна съм.
  • Хаха, и аз щях да напиша подобен на комантара на End, но не толкова злобен.

    Но наистина - когато разказваш нещо, трябва да има причина да го разказваш, някакво послание или интересен сюжет. А пък ако няма посление и сюжет значи искаш да ни демонстрираш писателския си талант, стил или някакъв интересен начин да кажеш нещо. Но не мога да разбера какво.
    Сигурна ли си, че си публикувала целия текст?

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...