Кандидатствам във ВИТИЗ, просто така, от любопитство… и това не е поза!
Дори да ме приемат, според Закона за висше образование, не мога да запиша…
Подлежа на Централно разпределение – мога да кандидатствам едва след 3 г.!
Тогава пък прехвърлям 25– те, които са пределна възраст за ВИТИЗ!...
Дипломата за средно образование е в Ректората: нямам право да разполагам с нея!
На всичко отгоре държавни и приемни изпити са по едно и също време: септември!
Отлагането на държавни изпити е риск – след година забравяш каквото си знаел.
Ако не замина по разпределение - плащам разходите по следването плюс стипендии!
Ако във ВИТИЗ разберат за проблемите ми - отпадам от класацията!
Няма спасение!…
Решавам: явявам се на двете места едновременно!
Приоритет ще имат държавните изпити - за тях трябва и време за подготовка.
*
Петте кръга от конкурсния изпит не са фиксирани като дати и часове.
Всеки следващ започва, след края на предния – трябва да следиш реда.
Това означава пет пъти на ден да ходя до Раковска 108 и да се взирам в списъците…
Другият вариант е да вися по 15 часа отсреща в „Прага”, редом с Колю Караджата…
За съжаление, нито едното, нито другото съм в състояние да правя…
Помогна ми съквартирантът – решил да не се явява на изпити, че го боли глава!
На втория ден започна да мъкне кандидатки - да си „видя” конкуренцията!
Скърцам със зъби от мъка и спешно се изнасям в читалнята на института…
От 12 държавни изпити, само хирургията съвпадна – прескочих я…
*
Първите три кръга се провеждат на голямата сцена към Учебния театър.
Междинните кръгове – музикалност, ритмика и събеседване в най-различни зали.
Неусетно стигам последния кръг: етюд - импровизация на свободна тема!
Кръгът се провежда на Малка сцена – тук ще отсеят кандидати за двата класа!
Класове подбират преподавателите Боян Дановски и Анастас Михайлов – бай Насо.
Беше около девет вечерта, когато дойде ред на моя етюд.
*
Сюжет на етюда
Прибирам се късно – съквартирантът ми спи. Трябва да си легна без да го събудя. Тъкмо лягам и чувам гласа на Дановски:
- Телефона звъни!
Захлупвам телефона с възглавницата, но той продължава да звъни… Вземам апарата, излизам в антрето да проведа разговора. Хазяите на приятелката ми са я заключили и моли да я взема. Обличам се безшумно и бързо излизам!...
- Дъжд вали! – Дановски продължава да ме товари с нови обстоятелства.
Опънах чадър и започнах да прескачам локвите. Неочаквано реших да спра „дъжда” на Дановски!... Скътах чадъра, изкефих се на чистия въздух,прехвърлих шлифера през рамо и подсвирквайки изскачам навън…
Чувам от залата ръкопляскания – излиза някакъв човек на средна възраст:
- Честито!... Да не се казвам Петров, ако не си влезнал… Драго ми е!... Аз съм помощник-ректора на института, рядко греша…
*
На другия ден по обяд, съквартирантът се втурна в стаята запъхтян:
- Приет си… на второ място! На първо е някакъв пич с шибано име…
На следващия ден след изпита по вътрешни болести прескочих до ВИТИЗ.
Първият приет с трудното име беше… Мариус Донкин.
*
До тук добре, ами сега - утре трябва да се запиша, а нямам диплома!...
Секретарката на Ветеринарния безумно обича театъра, а покрай него и мен…
Казвам й, че не мога да запиша без дипломата за средно образование…
Без да му мисли, тя „препика” Закона и след час бях І курс!
„Студент” за две седмици - на 3-ти октомври е Централното разпределение!
Анастас Михайлов ни освободи за три дни, за да се устроим битово.
Нямаше какво да „устройвам” пък и не смея да замина за провинцията!...
Родителите ми знаят, че съм назначен в местното АПК и започвам работа!...
А и защо да ги притеснявам – „второто” следване ще трае броени дни...
*
И така, докато един след обяд, баща ми неочаквано „кацна” в общежитията!
Идването му се оказа „случайно” – организирана екскурзия из страната…
Разказвам каква съм я забъркал, но след седмица се прибирам!
Противно на моите очаквания баща ми не се зарадва!
- Хем приет, хем не! Защо кандидатства като знаеш, че нямаш право!
- Не мога да ти обясня… Трябваше да опитам…
- Хубава работа - да стигнеш Рим и да не видиш папата…
Всъщност искам да му кажа:
- Мили татко, папата видях, но това не е всичко! Искам да ме целуне по челото и да ме благослови, но няма да стане, защото не съм син на шофьор от УБО, а на обикновен бачкатор, за което се гордея…
Но мълча… мълчи и той!
*
© Никола Тенев Todos los derechos reservados
Радвам се, че ви интересува "онова" време и не се обиждам, но ме впечатлява, че ви занимават подобни неща...Дори,ако автора допусне фактическа грешка, това ще промени ли атмосферата и характера на времето!
Приятно ми е, че разговарях с Вас!...Успех!