Кандидатствам във ВИТИЗ, просто така, от любопитство… и това не е поза!

Дори да ме приемат, според Закона за висше образование, не мога да запиша…

Подлежа на Централно разпределение – мога да кандидатствам едва след 3 г.!

Тогава пък прехвърлям 25– те, които са пределна възраст за ВИТИЗ!...

Дипломата за средно образование е в Ректората: нямам право да разполагам с нея!

На всичко отгоре държавни и приемни изпити са по едно и също време: септември!

Отлагането  на държавни изпити е риск – след година забравяш каквото си знаел.

Ако не замина по разпределение -  плащам разходите по следването плюс стипендии!

Ако във ВИТИЗ разберат за проблемите ми - отпадам от класацията!

Няма спасение!…

Решавам: явявам се на двете места едновременно!

Приоритет ще имат държавните изпити - за тях трябва и време за подготовка.

                                                *

    Петте кръга от конкурсния изпит не са фиксирани  като дати и часове.

Всеки следващ започва, след края на предния – трябва да следиш реда.

Това означава пет пъти на ден да ходя до Раковска 108 и да се взирам в списъците…

Другият вариант е да вися по 15 часа отсреща в „Прага”, редом с Колю Караджата…

За съжаление, нито едното, нито другото съм в състояние да правя…

Помогна ми съквартирантът – решил да не се явява на изпити, че го боли глава!

На втория ден започна да мъкне кандидатки - да си „видя” конкуренцията!

Скърцам със зъби от мъка и  спешно се изнасям в читалнята на института…

От 12 държавни изпити, само хирургията съвпадна – прескочих я…

                                                *

     Първите три кръга се провеждат на голямата сцена към Учебния театър.

Междинните кръгове  – музикалност, ритмика и събеседване в най-различни зали.

Неусетно стигам последния кръг: етюд - импровизация на свободна тема!

Кръгът се провежда на Малка сцена – тук ще отсеят кандидати за двата класа!

Класове подбират преподавателите Боян Дановски и Анастас Михайлов – бай Насо.

Беше около девет вечерта, когато дойде ред на моя етюд.

                                     *

                      Сюжет на етюда

   Прибирам се  късно – съквартирантът ми спи. Трябва да си легна    без  да го   събудя. Тъкмо лягам и чувам гласа на Дановски:

            - Телефона звъни!

   Захлупвам телефона с възглавницата, но той продължава да звъни… Вземам апарата, излизам в антрето да проведа разговора. Хазяите на приятелката ми са я заключили и моли да я взема. Обличам се безшумно и бързо излизам!...

            - Дъжд вали! – Дановски  продължава да ме товари с нови обстоятелства.

   Опънах чадър и започнах да прескачам  локвите. Неочаквано реших да спра „дъжда” на Дановски!... Скътах чадъра, изкефих се на чистия въздух,прехвърлих  шлифера през рамо и подсвирквайки изскачам  навън…

   Чувам от залата ръкопляскания – излиза някакъв човек на средна възраст:

            - Честито!... Да не се казвам Петров, ако не си влезнал… Драго ми е!... Аз съм помощник-ректора на института, рядко греша…

                                    *

  На другия ден по обяд, съквартирантът се втурна в стаята запъхтян:

            - Приет си… на второ място! На първо е някакъв пич с шибано име…

На следващия ден след изпита по вътрешни болести прескочих до ВИТИЗ.

Първият приет с трудното  име беше… Мариус Донкин.

                                                *

    До тук добре, ами сега - утре трябва да се запиша, а нямам диплома!...

Секретарката на Ветеринарния безумно обича театъра, а покрай него и мен…

Казвам й, че не мога да запиша без дипломата за средно образование…

Без да му мисли, тя „препика” Закона и след час бях І курс!

„Студент” за две седмици - на 3-ти октомври е Централното разпределение!

Анастас Михайлов ни освободи за три дни, за да се устроим битово.

Нямаше какво да „устройвам” пък и не смея да замина за провинцията!...

Родителите ми знаят, че съм назначен в местното АПК и започвам работа!...

А и защо да ги притеснявам – „второто” следване ще трае броени дни...

                                                *

  И така, докато един след обяд, баща ми неочаквано „кацна” в общежитията!

Идването  му се оказа „случайно” –  организирана екскурзия  из страната…

Разказвам каква съм я забъркал, но след седмица се прибирам!

Противно на моите очаквания баща ми не се зарадва!

            - Хем приет, хем не! Защо кандидатства като знаеш, че нямаш право!

            - Не мога да ти обясня… Трябваше да опитам…

            - Хубава работа - да стигнеш Рим и да не видиш папата…

            Всъщност искам да му кажа:

            - Мили татко, папата видях, но това не е всичко! Искам да ме целуне по челото и да ме благослови, но няма да стане, защото не съм син на шофьор от УБО, а на обикновен бачкатор, за което се гордея…

            Но мълча… мълчи и той!

                                                *