Да изгубиш себе си

5 jun 2010, 10:14

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1301 0 2

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...

Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.

Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...

Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...

Не знаеше къде е, не знаеше коя е... но не я инересуваше.

Знаеше само, че освен себе си е изгубила и смисъла на своя живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sw3eTyTo (Любка Янева)

2010-08-23T13:56:24+03:00

Прекрасно! Поздравления! 6 от мен
donkooooo (Донко Найденов)

2010-06-06T09:22:56+03:00

Браво!!