Aleks-Green (Александра)
24 227
Jun 5, 2010, 10:14 AM

Да изгубиш себе си 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1204 0 2

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...

Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.

Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...

Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...

Не знаеше къде е, не знаеше коя е... но не я инересуваше.

Знаеше само, че освен себе си е изгубила и смисъла на своя живот.

© Александра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??