14 sept 2013, 12:27

Да живееш зад маски (Гл. 1) 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
1107 0 5
8 мин за четене

"Да живееш зад маски"

Гл.1



Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!

Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!

Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз!

Казвам се Линда. Наскоро се преместихме да живеем в столицата, защото в малкото селце всички ни познаваха с лошо! Имахме земи към кого ли не.

Още преди да се преместихме знаех, че тук ще ми е още по-трудно защото тук всичко бяха свикнали на удобства и не се лишаваха от нищо.

Родителите ми ме записаха в престижно училище, защото то беше най-близо до нас.

Живеем в ужасно беден квартал, където всички живееха подобно на нас, но не се срамуваха от това. И постъпваха правилно, а не като мен..

И тук започва моята история..

 



***




-Добро утро, миличка. Време е да ставаш, днес е първият ти ден в училище, не трябва да закъсняваш. – Говореше ми майка ми.

-Добре де, ставам!

Майка ми вече беше приготвила дрехи, с които смяташе да ме прати на училище..

-Какво? С това ли мислиш, че ще отида? Мамо, това е най-престижното училище в столицата. Всички ще бъдат облечени като за бал, а аз да тръгна с тези парцалки!? Няма начин, забрави!

-Но миличка ти нямаш други дрехи? – отговори смутено тя.

-Не ме интересува, ще намерим от някъде. – заявих й аз.

Отидох до банята за да измия очите си. Видях, че татко в вътре, а панталонът му беше на стола до вратата.

-Оф, татко е влязъл да се къпи. – Промърморих си аз.

И в този момент ми дойде брилянтната идея, да проверя джобовете на панталона за пари.

Бръкнат и какво да видя, достатъчно пари за да си купя поне веднъж готини дрехи.

Взех парите, облякох старите дрехи, от което майка ми се учуди.

-Чао мамо, ще се видим след училище. – И щастлива заминах аз.



***




Щом влязох в мола се почувствах така, че все едно съм в рая!

Всичко блестеше, не ми се излизаше от там, но вече щях да закъснея за училище.

Избрах дрехи, които винаги съм искала, само, че един тоалет, които възнамерявах да нося доста време.

И не се замислих изобщо, че това са единствените пари, които татко беше изкарал за хляб вкъщи.

Скрих се в един блок, вратата на мазата беше отворена.

Влязох вътре за да се преоблека. Бях готова..

Щом стигнах до училище всички погледи паднаха по мен, отгоре до долу..

За първи път момчетата ме гледаха така, и за първи път да усетя как момичета ми завиждат. Чувството беше великолепно.



 



И разбира се беше за кратко, защото в този момент телефонът ми изпищя, имах SMS:

“Линда, надявам се, че имаш добро обяснение за това, къде са парите на баща ти“

-По дяволите, точно сега ли!?



© Данчо Григоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Още вчера съм качил 2-рата глава. Но още не са я проверили.
  • Чудесно е желанието да напишеш това, което те вълнува.Аз лично пиша само за това, зад което мога да застана с опита и наблюденията си за живота.Ако продължиш това произведение, защо не вмъкнеш себе си и продължиш разказа от свое име.Не ме разбирай грешно, това е колегиална подкрепа, от която всички се нуждаем по някога. Аз поне с удоволствие я приемам, даже в случаите, когато не ми е харесвало,че " виждаш ли някой си позволява да ме поучава"Опазил ме бог.Не си позволявам да те поучавам , аз само си изказвам мнението.Знам, че на твоята възраст трудно се приема чуждо мнение, даже когато е така добронамерено, както моето сега.Чакам продължението.Ще отбележа шестица за желанието да пишеш, куража да го напишеш и интересната тема,която започваш, а ти ще знаеш, че си ми малко длъжник и ще се постараеш още малко в следващия откъс.Успех!
  • Наивно и типично за възрастта, като стил и израз.
  • Мерси
  • Интересни размисли ти се въртят в главата
Propuestas
: ??:??