Да живееш зад маски (Гл. 1)
"Да живееш зад маски"
Гл.1
Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!
Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!
Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз!
Казвам се Линда. Наскоро се преместихме да живеем в столицата, защото в малкото селце всички ни познаваха с лошо! Имахме земи към кого ли не.
Още преди да се преместихме знаех, че тук ще ми е още по-трудно защото тук всичко бяха свикнали на удобства и не се лишаваха от нищо.
Родителите ми ме записаха в престижно училище, защото то беше най-близо до нас.
Живеем в ужасно беден квартал, където всички живееха подобно на нас, но не се срамуваха от това. И постъпваха правилно, а не като мен..
И тук започва моята история..
***
-Добро утро, миличка. Време е да ставаш, днес е първият ти ден в училище, не трябва да закъсняваш. – Говореше ми майка ми.
-Добре де, ставам!
Майка ми вече беше приготвила дрехи, с които смяташе да ме прати на училище..
-Какво? С това ли мислиш, че ще отида? Мамо, това е най-престижното училище в столицата. Всички ще бъдат облечени като за бал, а аз да тръгна с тези парцалки!? Няма начин, забрави!
-Но миличка ти нямаш други дрехи? – отговори смутено тя.
-Не ме интересува, ще намерим от някъде. – заявих й аз.
Отидох до банята за да измия очите си. Видях, че татко в вътре, а панталонът му беше на стола до вратата.
-Оф, татко е влязъл да се къпи. – Промърморих си аз.
И в този момент ми дойде брилянтната идея, да проверя джобовете на панталона за пари.
Бръкнат и какво да видя, достатъчно пари за да си купя поне веднъж готини дрехи.
Взех парите, облякох старите дрехи, от което майка ми се учуди.
-Чао мамо, ще се видим след училище. – И щастлива заминах аз.
***
Щом влязох в мола се почувствах така, че все едно съм в рая!
Всичко блестеше, не ми се излизаше от там, но вече щях да закъснея за училище.
Избрах дрехи, които винаги съм искала, само, че един тоалет, които възнамерявах да нося доста време.
И не се замислих изобщо, че това са единствените пари, които татко беше изкарал за хляб вкъщи.
Скрих се в един блок, вратата на мазата беше отворена.
Влязох вътре за да се преоблека. Бях готова..
Щом стигнах до училище всички погледи паднаха по мен, отгоре до долу..
За първи път момчетата ме гледаха така, и за първи път да усетя как момичета ми завиждат. Чувството беше великолепно.
И разбира се беше за кратко, защото в този момент телефонът ми изпищя, имах SMS:
“Линда, надявам се, че имаш добро обяснение за това, къде са парите на баща ти“
-По дяволите, точно сега ли!?
© Данчо Григоров All rights reserved.
