1 oct 2023, 20:28

Да отлетим на ангелски крила

  Prosa » Otros
607 1 3

Да отлетим на ангелски крила в обещаната земя, където тече мляко и мед. Там ще сме свободни от човешката си природа и няма никога повече да изпитваме страдания.
Да отлетим на ангелски крила. Да отидем на мястото, където вярата, надеждата и любовта са основните закони на света. Там няма да има лоши новини като кражби и убийства, а само спокойствие в живота ще цари.
Да отлетим на ангелски крила, за да отидем в земята на вечността. Там няма да стареем, а само младост и красота ще се виждат по лицата ни.
Да отлетим на ангелски крила. Високо да се извисим, че да стигнем в Божието царство в небеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естесвено че можем, обетованата земя е вътре в нас, както на земята, така и на небето, само трябва да се отърсим от товара си, да излекуваме сърцето си, и да създаваме любов и добрина.
  • Напротив, готови сме за полет, стига да повярваме в себе си. Разбери крила на въображението и ще отлетиш там, където се намира това място!
  • Не е лошо, но първо ще трябва да станем ангели. Не сме дорасли за този полет.

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...