- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не можеш да стигнеш от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излезеш - повтори той, явно забелязал, че продължавам да стоя пред огромната рецепция, вперила объркан поглед нагоре към него.
- Добре, това го чух. Тогава, след като изляза, как да стигна до хотел "Бяло злато шест"?
- Като мислиш логично.
Що за отговор? Този май ми се подиграва. Определено ми звучи като намек, че ние, земните, не можем да мислим логично.
- Ще стигнеш до хотел "Бяло злато шест" като мислиш логично - отново повтори, леко повишавайки глас.
- Да, чух - сопнах се и излязох.
С моя късмет успях да се изгубя точно през светлата част на въртенето, когато слънцето е най-силно и няма почти никой навън, когото да попитам за посо ...