За да се казваш София, трябва да си изтъканa oт Вяра, Надежда и Любов и да носиш вечното послание и след края на дните си. Това е името на мама. Тя е София и днес, на 26 май, трябваше да навърши 71 години. Много трудно мога да говоря за нея в минало време. Сълзите рукват и се стичат по лицето ми, а сърцето плаче, поглежда към слънцето и иска да полети. Да полети, за да докосне... още веднъж една майчина пролет, която те кара да се чувстваш красива и обичана. Мама София носеше в себе си онази кроткост и благородство, които отключват всички затворени врати и те карат да я търсиш винаги. Със снежнобяла кожа, синеока и неизмеримо праведна, тя вдъхваше едновременно спокойствие и сила, воля и обич, единствени и недостижими. Нейният смях беше заразителен, така, както и сълзите ù, които бързо въвличаше в щастливи обрати. За нея нямаше непреодолими препятствия, имаше живот, който ражда скъпоценни мигове и щастие. Тя вървеше смело към щастието и жертваше всяка своя глътка въздух за мен и моя бра ...