Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
 Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. Да споделиш самотата си. Тя пак си остава самота, но споделена. Да споделиш най-съкровеното и най-незначимото. Да споделиш погледа си, тъжен или весел, винаги е споделен.
 Да споделиш...
 Да споделиш живота си - такъв, какъвто е, добър или лош, интересен или скучен, важен или незначим...
 Но да го споделиш.

                                                                     ( На Ели и Поли, едни от малкото 
                                                                                     истински хора, които познавам.)