domino
24 el resultado
Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...
952
1
Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...
Не бях такава. ...
837
1
Когато единствена другарка ти е самотата,
когато тръгнал си е летния ти ден,
когато на вратата няма кой с усмивка да те чака,
не се страхувай, а ела при мен.
И за мен нощта бе празна стая, ...
когато тръгнал си е летния ти ден,
когато на вратата няма кой с усмивка да те чака,
не се страхувай, а ела при мен.
И за мен нощта бе празна стая, ...
768
1
Да усетя ли тишината…
Да чуя ли песента на птиците, които отлетяха
още вчера…
Да почуствам ли залеза по кожата си макар,
че облачно бе днес… ...
Да чуя ли песента на птиците, които отлетяха
още вчера…
Да почуствам ли залеза по кожата си макар,
че облачно бе днес… ...
700
2
Надеждите ще умрат с времето. Всяка усмивка, всяка малка искрица светлина ще угасне; цветето на днешните мечти ще изгори с утрешния изгрев, ще погине. Затова любувай се сега – в магията на настоящия момент. Защото в бъдещето, уви, няма да откриеш онова, за което сега сърцето ти копнее така силно. Жи ...
944
... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...
903
2
Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...
1039
6
Ето, че отново ти пиша. Най-накрая се реших. Дълго време се разкъсвах, но в крайна сметка мисля, че съм взела правилното решение.
Зная, че може би вече е твърде късно за... всичко. Но не мога да се примиря с мисълта, че времето ще отмие всичко. Ако вече не го е сторило, разбира се.
Аз съм добре. Чус ...
Зная, че може би вече е твърде късно за... всичко. Но не мога да се примиря с мисълта, че времето ще отмие всичко. Ако вече не го е сторило, разбира се.
Аз съм добре. Чус ...
1011
1
И ето, пак стои на вратата ми. Чака, с надеждата да й отворя.
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
1042
5
Отиде си. Не каза нищо.
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя ...
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя ...
851
3
Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...
1087
2
Върви. Не казвай "не", а просто тръгвай!
Защото вече няма смисъл във това.
Върви. Ще чуя много думи - искрени,
много и лъжи.
Ще боли. О, да! Определено ще боли! ...
Защото вече няма смисъл във това.
Върви. Ще чуя много думи - искрени,
много и лъжи.
Ще боли. О, да! Определено ще боли! ...
810
2
Не искам погледа ти...
Загледана във него да потъна...
Не искам да потъвам.
Не искам случайния допир
да е единственото нещо, което ни събира и разделя... ...
Загледана във него да потъна...
Не искам да потъвам.
Не искам случайния допир
да е единственото нещо, което ни събира и разделя... ...
1495
3
Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
1182
3
Стоя под дъжда и те чакам.
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам. ...
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам. ...
1229
5
Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
1159
Когато заспиш....
Когато заспиш, ще дойда при теб.
Когато заспиш, ще те целуна.
Когато заспиш, ще те прегърна.
Когато заспиш, ще потъна в сънищата ти. ...
Когато заспиш, ще дойда при теб.
Когато заспиш, ще те целуна.
Когато заспиш, ще те прегърна.
Когато заспиш, ще потъна в сънищата ти. ...
1435
5
Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
1140
2
Празният лист ме гледа отсреща -
последен мой другар,
уви, и днес не мога да му кажа нищо вечно,
което да остане и след мен.
Подбирам подходящи думи, ...
последен мой другар,
уви, и днес не мога да му кажа нищо вечно,
което да остане и след мен.
Подбирам подходящи думи, ...
756
3
22 май
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
1160
3
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
1528
1
3
Изгубена. Лутам се във тъмнината на душата си.
Тишина. Тази тишина... Толкова пречистваща, така напътсваща ме...
Уви, едва ли ще тръгна по тези пътища,
по тези криволичещи пътечки,
по тези шумни магистрали, отнели сивотата на среднощното пътуване... ...
Тишина. Тази тишина... Толкова пречистваща, така напътсваща ме...
Уви, едва ли ще тръгна по тези пътища,
по тези криволичещи пътечки,
по тези шумни магистрали, отнели сивотата на среднощното пътуване... ...
1241
3
Мразя се. Мразя се, защото те обичам....
Мразя се, защото не мога да заплача.
Мразя се, защото не мога да преглътна гордостта си.
Мразя се, защото съм сама.
Мразя се, защото всичко е толкова сложно. ...
Мразя се, защото не мога да заплача.
Мразя се, защото не мога да преглътна гордостта си.
Мразя се, защото съм сама.
Мразя се, защото всичко е толкова сложно. ...
1723
2
Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
1267
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
