1 feb 2019, 14:47

Да те бях отвлякла аз! 

  Prosa » Relatos
5.0 / 1
1092 0 1
1 мин за четене
Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те пуска никъде. Нали обичаш клетките – моята щеше да е диамантена.
Но закъснях. Или ти избърза. Няма значение, води ме към онова, което някога наричахме щастие, но сега е просто шум, запълващ някоя тиха пауза между разговорите.
И сега накъде? Към рая или към ада? Ти ли ще ми кажеш как да живея живота си? Не ти ли стигат ледените стъпки, по които ти вървиш? Брътвежите, които слушаш – но нищо не чуваш. Нито историите, терзанията, нито писъците, които са по-ужасяващи и от гръмотевици в лятна буря. Не виждаш щастието каква дребна илюзия е в тези още по-дребни души.
Защо ме гледаш сякаш току-що съм изгасила последната си цигара в сърцето ти? Нали лунната пътека била за смелчагите, а ние с теб какви ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Неделчева Todos los derechos reservados

За моментите, в които предусещаме краха, но не ни се иска да се откажем толкова лесно.

Propuestas