Desafio (Concurso):

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

Ето какво написа победителят от предния кръг Дочка Василева:

"Скъпи приятели,

предлагам следващите 50 дни, за да посветим на кратката проза.

Като ще е гарга - да е рошава. Като ще е предизвикателство нека е такова не само по име.

Мисля, че и тук има какво да се покаже като майсторлък (освен размера). Препоръчително е да има някакъв сюжет, но и импресия става.

 

И така предизвикателството е:        Кратка проза

Обем 1800 знака с интервалите.

Тематика - по ваше усмотрение.

Може да участвате с по две произведения.

Успех на всички, които се решат да участват!"

 

И едно допълнение от модератора:

Гласува се за само за едно произведение от автор! 

Вторият глас, ако има такъв, трябва да е за произведение от друг автор.

Успех!

 

Второ допълнение (на 10.01.2019): Моля, бройте знаците! Една четвърт от предложенията не отговарят на условието за 1800 знака максимум. Всички те ще бъдат декласирани.

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Prosa
2 de enero de 2019, 10:00
20 de febrero de 2019, 23:59
25 de febrero de 2019, 23:59
Después de la aprobación
2
Todos los registrados
2
Porcentaje de votos
Terminado

Más desafios »



Clasificación
54 el resultado
1 Puesto (16  24.3%) Оградата
Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...
  2580  14  41 
3 Puesto (12  20.7%) Последният селянин
В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...
  1651  24 
4 Puesto (12  18.5%) Резняк
Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...
  1468 
6 Puesto (7  16.7%) Среща
Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...
  1242 
7 Puesto (7  15.3%) Паякът
Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...
  1424  24 
8 Puesto (6  15.0%) Гробът на Дядо
Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...
  2007 
„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ...
  1296  11 
10 Puesto (4  13.4%) А сега накъде
Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...
  1257  10 
11 Puesto (4  10.6%) Зад завесата
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
  2325  11 
12 Puesto (4  8.9%) Врабчета
От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...
  1234  10 
13 Puesto (1  7.2%) Вяра
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
  919 
14 Puesto (2  6.5%) Онези
Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо ч ...
  1272 
15 Puesto (2  6.3%) Вярвам ти
Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
  1022 
16 Puesto (2  6.3%) Цветя на прозореца
Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...
  1801  11 
17 Puesto (1  5.9%) Той
Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...
  1082 
Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...
  1063 
19 Puesto (2  5.6%) Живот за губене
Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...
  1494 
Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...
  1220 
21 Puesto (1  5.6%) Приказка
- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...
  1186 
22 Puesto (2  5.5%) Шест милиона
Пред селския тото пункт се бе събрала тълпа. С фиш, пуснат тук миналата седмица, бе спечелен джакпотът от шест милиона лева. За това даже бяха говорили по телевизията. Някой от тристате жители на селото бе станал милионер.
Хората бяха развълнувани. Разговаряха, смееха се, чакаха спечелилият да се по ...
  1391 
23 Puesto (3  5.2%) Петък вечер
„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
  1611  13 
24 Puesto (2  5.0%) Моят сън
Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...
  1423 
25 Puesto (1  5.0%) Крадецът
Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...
  1329 
Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...
  946 
27 Puesto (2  4.8%) Отнесена от вихъра
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...
  1527 
28 Puesto (1  4.8%) Снежната истина
Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...
  1209 
29 Puesto (1  4.4%) Зимна прелест
Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...
  1301 
30 Puesto (1  4.2%) Битка
Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...
  1102 
Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ...
  1721 
33 Puesto (1  2.5%) Вече бях негова
Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...
  1319 
34 Puesto (0 ) Огънче
Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...
  1327 
35 Puesto (0 ) Водици
Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...
  982 
Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
  1243 
Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...
  1547 
38 Puesto (0 ) Тя, папагалът
Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ...
  942 
39 Puesto (0 ) Старата къща
Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...
  1135 
Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...
  1478 
По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...
  1201 
42 Puesto (0 ) Злоба
Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...
  1098  12 
Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...
  1152 
Propuestas
: ??:??