Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в далечината. Скоро щеше да се стъмни.
Млада жена тичаше със ситни крачки към спирката. Беше без чадър и скоро щеше да се намокри до кости. Лицето й беше напрегнато; устните й помръдваха нервно. Дългата й черна коса бе подгизнала и се мяташе като парцал по раменете. Обувките й с петсантиметров ток се бяха напълнили с вода и издаваха жвакащи звуци.
Към спирката се приближи автобус. Жената се забърза, за да не го изтърве. Оставаха й още петдесетина метра. Вратите се отвориха и хората започнаха да се качват.
Тя се опита да прескочи една локва, но се подхлъзна на мократа шума и залитна. Беше на косъм от това да запази равновесие, само че неравна плочка й изигра лоша шега. При последвалото тежко п ...