Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше,
а сега подире остана!
Каква е, холам, тая работа?
-Болен съм, Страти, болем съм,
мене ме турци раниха....
нар. песен
По стръмната пътека, която се виеше между дебелите стволове на вековните дъбове, подскачаше малко момиченце. Две малки плитчици, сплетени от черните му, смолисти коси, весело се мятаха по гърба му. То притичваше ту наляво, ту надясно да бере дъхави горски цветя от разтлалия се под големите дъбове цветен килим. След него вървеше широкоплещест, млад мъж, който придърпваше от време на време юлара на пристъпващото след него магаре с клепнали настрани уши.
- Златке, - подвикваше той след бликащото от енергия дете - внимавай, чедо, когато вървиш из тревата! Гледай в краката си за да не настъпиш някоя змия, че в тая гора има много от тях! ...