2 may 2015, 18:55

да загинеш за родината е безсмъртие 

  Prosa » Relatos
586 0 0
6 мин за четене
Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото то се беше навело вече отдавна на една страна и кротко чакаше да се прекърши.
Това цвете ми го подари баща ми, когато бях още много малък, толкова малък, че едва си спомням. Майка ми беше паднала на колене. Цялото ù лице беше обляно в тежки сълзи. Имаше изражение, което ми се е отпечатало по-силно от всичко, що е останало в главата ми като помен. Беше изражение, което тогава не разбирах. Като пораснах малко, вече започнах да съзнавам. То беше лице на тъга. Лице, изразяващо страх и ужас. Ръцете ù трепереха толкова силно, че когато ги постави на земята да се моли, сякаш всичко се разклати. Но небето не отвърна. Беше все така мрачно и тъмно, а баща ми все така трябваше да замине. Карабината, к ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пешко Гьошев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??