Дайте да се разберем

Продължение 2 – Хайде на море

Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по центъра , не можеш да се разминеш, от всяко капанче надута различна музика. Созопол е друга работа. Там почиват артисти, интелектуалци. Абе каймакът. Веднъж бяхме ходили на разходка и за 1 час на улицата видяхме и Жоро Мамалев и Алекс Сърчаджиева и Цецо Недялков от Ку-Ку бенд. Казвам ти, Созопол е друга бира – ниво, баце.

Направили сме резервация в малък бутиков хотел в стария град. В Щатите винаги букваме през Internet, но тука приятели ме посъветваха да се обадя директно по телефона, щото цената през Booking била по-голяма. Аз в началото се дърпах, щото това по телефона ми се видя остаряла работа, а и нямаш никакъв документ за резервацията. Хотелчето беше на приятели на наши приятели. Реших все пак да презвъня, преди да тръгнем, да се убедя, че всичко е OK. Имам 3 номера – 2 мобилни и един стационарен. Звъня първо на стационарния, вероятно на рецепция. 5 позвънявания – никакъв отговор. Викам си: Айде който е на рецепция може да е отишъл до тоалетната. Хотелчето е малко, едва ли имат 5 човека на рецепция. След 10 минути звъня пак. Резултатът същия. Айде сега, тая от рецепцията запек ли има. Звъня на мобилния. Още на първото позвъняване ми дава: “The number you have called is not available at the moment”. Сравнявам номера с листчето, което имам – същият е. Звъня на другия мобилен – 5 позвънявания, никакъв отговор. Ай сиктир. Може ли да има 3 телефона и никой да не го вдига. След час опитвам отново – същия резултат. Жената през това време събира багаж. Синът играе на телефона. Викам на жената:

- Мило, хотелът не отговаря.

- Какво значи „Не отговаря“?

- Ами, това значи…че никой там не си вдига телефона.

- Да не е изгорял?

- Моля ти се, не се бъзикай.

- Нали нищо не си плащал?

- Не, ве, не съм плащал, но как ще тръгнем така без потвърдена резервация.

- Е, все ще намерим нещо.

- Да бе, точно в разгара на сезона и точно в Созопол.

Просто не мога да повярвам на лекомислието на жена ми. Аз съм организиран човек. Пътуванията с TIR-a в USA са ме научили, че всичко трябва да е under the schedule – график на пътуването, по коя магистрала да мина, план B при traffic jam, хотелски резервации, къде ще ям – всичко. Както казваше шефът ми в България по-рано: „Предварителната подготовка предотвратява провала на представлението – Правилото на 5-те П“  

Мина 1 час. Никой не ми върна обаждане. Жена ми се обажда от спалнята, че е готова с багажа и ще полегне да си почине. Синът продължава с игрите на телефона. Аз почвам пак да звъня. На стационарния – нищо, на единия мобилен – not available. Разгеле на другия мобилен ми вдигне някаква жена:

- Ааало!

- Хотел „Котва“?

- Да.

- Казвам се Васил Георгиев. Имаме една резервация по телефона за 7 нощувки със закуски от утре.

- Дааа.

- Исках само да проверя дали всичко е наред, защото утре пътуваме.

- Момент да видя.

Не чувам щракане на клавиши на компютър, по скоро чувам разгръщане на тетрадка.

- Как казахте че се казвате?

- Васил. Васил Георгиев.

- Виктор, Виктор, няма Виктор за утре.

- Васил, казвам се Васил. Обадих Ви се преди седмица. Номерът Ви имам от Григор Генчев от Пловдив.

- Ааа, ами така кажете. Всичко е точно – 7 нощувки, от утре. Васил Георгиев. Ето записан сте. За детето ще искате ли легло?

- Ама какво дете, той е голям мъж на 16. Няма ли легло за него?

- Споко. Ще го уредим.

Аз леко почвам да се напрягам, понеже не знам какво точно значи „Ще го уредим“. Според уговорката синковецът трябваше да е в отделна стая или по-точно на разтегателен диван в хола.

- Нали синът ни ще бъде отделно от нас – на голям диван, който става на легло в хола? питам все пак

- Споко, казах. Всичко ще бъде точно. Релакс.

- Добре тогава. Утре ще се видим.

- Ама аз утре не съм на работа.

- Добре, ще се видим с някой друг от хотела. Как е Вашето име, да си запиша с кого съм говорил.

- Ваня, Ваня съм аз, но нали Ви казах, че утре съм малко отпуска.

- Добре, кого да търся като пристигнем?

- Ами, който е на рецепция.

- Вижте госпожо, или госпожице, преди час звънях на всичките Ви телефон и никой не ми вдигна. Дайте ми някакво име на човек, който утре ще бъде на работа.

- Тъй ли? На 0700 звъняхте ли?

- Да, на всичките звънях.

- Аааа, ми той му е паднала батерията. Добре де, утре сигурно ще е Верчето, ако не е тя ще е шефката. Заповядайте и приятен престой!

Ей, най-накрая едно хубаво нещо – пожелание за приятен престой. Затварям и отивам и аз да събера някакъв багаж.

Следва продължение…