Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторанта. Пред всеки излязъл по един мургав викач - подканджия.
- Заповядайте, българска кухня, морски специалитети, рибена чорба от пет вида риба. Добро пожаловать, болгарская кухня, морская пишча, рибный суп. Please, welcome, Bulgarian kitchen, see food, fish soup! – и така в нескончаема последователност като грамофон.
На море сме – ще хапнем рибка. Приближаваме към единия викач.
- Какви риби предлагате?
- Всякаква имаме – сафрид, цаца, чернокоп, ватос, лефер, каквото си пожелаете.
- Паламуд?
- И паламуд имаме.
Аз знам, че сега не му е сезона на паламуда и ако има, ще е замразен, но така за спорта, просто го изпитвам викача. Обядът беше попревалил и в ресторантчето имаше места. Сядаме. Няма мног ...