Дали с всички женени мъже е така?
- Аз искам да съм цвете в градината на твоето сърце! Аз искам да съм светъл лъч за твоята душа в нощта. Аз безумно те обичам, мое мило момче, дошло в моята съдба, да споделим живота до смъртта. - мълвеше Геновева, докато галеше косите на съпруга си, който беше "безнадеждно" заспал от дългия работен ден. - Толкова си красив и добър, и романтичен, и аз със теб съм истински щастлива. - продължаваше тя.
Така нареждаше тя цяла нощ. МИлата, надяваше се поне за малко той да отвори очи, за да го види буден, за да си поговорят, за да му се порадва. Тази беше поне десетата поредна нощ, в която той докато "помиришеше" възглавницата и вече беше заспал. Добре, че ги имаше двата почивни дни в края на седмицата, иначе тя беше загубена. Той също се ядосваше сам на себе си, че заспива. По цял ден не е лесно "да летиш" с колата, все едно си птица и имаш криле. Ако беше така, като се прибереше, крилата щяха да си почиват, а той щеше да е буден за нея. Все пак на земята не са нужни криле, за да се придвижва... Да, но той беше съвсем обикновен, отруден човек, а тя беше съвсем обикновено, влюбено до полуда в него момиче, което се чувстваше безкрайно самотно.
И сега, докато пиша този разказ, се чудя, дали тази участ имат всички семейства? Дали с всички женени мъже е така? Дали всички жени са толкова самотни и отчаяни, че са с мъжа, който обичат, но нямат време и възможност да го видят буден??? Оставям на теб, мили читателю, правото - да си/ми отговориш на тези въпроси!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
