Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след предела, на която биха казали, че още я бива.Женското ,обаче, онова което влудява и вълнува, се излъчваше недокоснато от времето, чрез всяка частица на излинялото и тяло.Това бе онази невидима дамга, която самият Господ поставя върху избранничките си до гроб, за да ги превърне в жрици на любовта.
Седяха с една жена на скамейката сред гъмжилото на автогарата. Другата бе едра, огрубяла, с дебели прасци на нозете, сякаш забити в грижливо измити галоши. Имаше вид на селянка, която цял живот е копала и влачила и сега в най-новите си дрехи бе стегната като в скафандър. Двете си говореха , докато чакаха автобуса и си почиваха. Явно шетнята из града ги бе изморила. Старата дама бе с черно боне, присте ...