Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само добро...), после идваше редът на прословутия Смилянски боб (знайно е, че има бая газови свойства, затова го продаваха много скъпо, докато те се залъгваха с филии, намазани с мас, която обилно попиваше по ръкавите чак до лакътя, при това наръсена с шарена солчица), обаче дойдеше ли ред на Тиквите, знаеше се - викаха вуйната, на колене ù падаха:
- Ела, - казват - да посееш Тиквите.
Всъщност тя беше жената, която най-много лъжеше и то така, че лъжата приемаха за истина. А според поверието, за да получиш добра Тиквена реколта от мнооого и по-кухи тикви, трябваше този, който ги сее, да умее най-безсрамно да лъже. Влизаше тя в нивата, копривата я шибаше по прасците, навеждаше се дълбоко надолу и приклякаше, докато спускаше семките в дупчиците... Идилия. И всяка реколта беше по-добра от предходната.
Не щеш ли, заговори се, че след 1-ви Ноември ще се въвежда данък "тикви", колкото по-големи и по-кухи (най-важното), толкова по-"дълбок" данък.
Не се знае дали вуйната ще идва следващата пролет благотворително да сее (без да я молят). Но и друго не се знае - има ли доста кухи тикви някъде - знаете къде и дали е особено важна една... данъчноосвободената.
© ОрФи Todos los derechos reservados