1 нояб. 2012 г., 12:33

Данък "Тикви"

995 0 1
1 мин за четене

 

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само добро...), после идваше редът на прословутия Смилянски боб (знайно е, че има бая газови свойства, затова го продаваха много скъпо, докато те се залъгваха с филии, намазани с мас, която обилно попиваше по ръкавите чак до лакътя, при това наръсена с шарена солчица), обаче дойдеше ли ред на Тиквите, знаеше се - викаха вуйната, на колене ù падаха:

- Ела, - казват - да посееш Тиквите.

Всъщност тя беше жената, която най-много лъжеше и то така, че лъжата приемаха за истина. А според поверието, за да получиш добра Тиквена реколта от мнооого и по-кухи тикви, трябваше този, който ги сее, да умее най-безсрамно да лъже. Влизаше тя в нивата, копривата я шибаше по прасците, навеждаше се дълбоко надолу и приклякаше, докато спускаше семките в дупчиците... Идилия. И всяка реколта беше по-добра от предходната.

Не щеш ли, заговори се, че след 1-ви Ноември ще се въвежда данък "тикви", колкото по-големи и по-кухи (най-важното), толкова по-"дълбок" данък.

Не се знае дали вуйната ще идва следващата пролет благотворително да сее (без да я молят). Но и друго не се знае - има ли доста кухи тикви някъде - знаете къде и дали е особено важна една... данъчноосвободената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ОрФи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дойде вуйната, че като се развърте, куха "незаписана тиква" не остана, ама кой да ме слуша! Не, никой не слуша...

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...