Малкото делфинче обичаше този залив. Малък, скалист залив с тихо разбиващи се вълни. Тук не идваха летовници. Ходеха по-долу на топлия жълт пясък.
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го погълнаха. Гмурна се. Подхвана детето и го издигна нагоре. Успя да го прехвърли на камъка и отдъхна. Товарът беше тежък за малките му сили. Гмурна се и отплува.
На другия ден, когато дойде до скалите, видя децата. И те го видяха. Махаха с ръце. Нещо му викаха. Не се уплаши от тях. Знаеше, че нищо лошо няма да му се случи. Подскочи високо, високо. Поздрави ги. Те се смееха. Подхвърлиха му риба. Хвана я във въздуха. Децата се смееха, ръкопляскаха. Беше весело. После децата си отидоха и делфинчето отплува.
Всеки ден това се повтаряше. Сега с децата идваха и възрастни, научили за делфинчето-спасител. Подхвърляха му рибки, а то играеше за тях най-красивите си танци.
Лятото отмина. Децата заминаха ...