15 nov 2012, 13:09

Демон

  Prosa » Otros
1.1K 0 0

 

 

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето

тя стисна зъби и си каза наум:

"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"

ала знаеше, че няма да се случи.

Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери.

Прииска ù се да заплаче като малко дете,

просто нямаше кой да я чуе.

Прехапа устна, загледа се напред

и вместо тъга, в сърцето ù нахлу като ураган,

яростта, гневът, омразата и отмъщението.

В онзи миг тя не знаеше що върши, бе загубила контрол,

а когато след минутки тя се успокои, се изплаши от себе си,

от чудовището, в което се бе превърнала,

тогава тя си помисли:

"Нима  това съм аз, плача за него, а аз съм дори по-лоша!"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гадна Твар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...