15 nov 2012, 13:09

Демон

  Prosa » Otros
1.1K 0 0

 

 

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето

тя стисна зъби и си каза наум:

"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"

ала знаеше, че няма да се случи.

Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери.

Прииска ù се да заплаче като малко дете,

просто нямаше кой да я чуе.

Прехапа устна, загледа се напред

и вместо тъга, в сърцето ù нахлу като ураган,

яростта, гневът, омразата и отмъщението.

В онзи миг тя не знаеше що върши, бе загубила контрол,

а когато след минутки тя се успокои, се изплаши от себе си,

от чудовището, в което се бе превърнала,

тогава тя си помисли:

"Нима  това съм аз, плача за него, а аз съм дори по-лоша!"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гадна Твар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...