С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери.
Прииска ù се да заплаче като малко дете,
просто нямаше кой да я чуе.
Прехапа устна, загледа се напред
и вместо тъга, в сърцето ù нахлу като ураган,
яростта, гневът, омразата и отмъщението.
В онзи миг тя не знаеше що върши, бе загубила контрол,
а когато след минутки тя се успокои, се изплаши от себе си, ...