С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето

тя стисна зъби и си каза наум:

"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"

ала знаеше, че няма да се случи.

Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери.

Прииска ù се да заплаче като малко дете,

просто нямаше кой да я чуе.

Прехапа устна, загледа се напред

и вместо тъга, в сърцето ù нахлу като ураган,

яростта, гневът, омразата и отмъщението.

В онзи миг тя не знаеше що върши, бе загубила контрол,

а когато след минутки тя се успокои, се изплаши от себе си,

от чудовището, в което се бе превърнала,

тогава тя си помисли:

"Нима  това съм аз, плача за него, а аз съм дори по-лоша!"