Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.

         Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нали и монах написа онова тънко книжле, от което се разгоря пламъкът на нашето Възраждане. Събуди народа за знание и се появиха училищата. Даскалите учеха не само деца, но и възрастните и се появи нуждата от  читалищата. Именно те станаха центрове на будните българи. Българите видяха „театро” и сълзи се лееха от очите им, нищо че Станка беше с мустаци. Читалищата станаха люпилнята на революционери. Кои вдигнаха народа на бунт за свобода? Читалищните деятели. Те положиха и главите си на дръвника, те увиснаха и на въжето, те паднаха в бой за свобода! А нима нашите първи поети и писатели не са също читалищни деятели? В годините на робство е било въпрос на чест в града или селото да има Читалище.

         Не са отминали и 150 години и тази държава, за която мечтаеха и умираха Будителите, започна  да затваря читалищата. Закриват се училища. Пустеят храмовете. Оправданието е „няма пари”. То е ясно, че няма пари за събуждането на българщината. Защото събуди ли се българинът, и става страшен! Става велик и непобедим! Но и търси отговорност от виновните. А кой управник иска да му бъде търсена отговорност?

Но все пак не губя надежда, че все още има Будители. Нима изчезнаха тези българи, които за да изучат чедата си, даваха мило и драго? Нима изчезнаха тези българи, които милеят за родната книжовност и просвета? Нима изчезнаха тези българи, които милеят за православието? Колко църкви се построиха за годините на „демокрация” и колко джамии? Време е наистина за Будители! Крайно време! Ако наистина искаме да я има България, децата ни и техните деца, и децата на техните деца да говорят български, ВРЕМЕ Е ЗА БУДИТЕЛИ!