1 нояб. 2012 г., 12:26
1 мин за четене
Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нали и монах написа онова тънко книжле, от което се разгоря пламъкът на нашето Възраждане. Събуди народа за знание и се появиха училищата. Даскалите учеха не само деца, но и възрастните и се появи нуждата от читалищата. Именно те станаха центрове на будните българи. Българите видяха „театро” и сълзи се лееха от очите им, нищо че Станка беше с мустаци. Читалищата станаха люпилнята на революционери. Кои вдигнаха народа на бунт за свобода? Читалищните деятели. Те положиха и главите си на дръвника, те увиснаха и на въжето, те паднаха в бой за свобода! А нима нашите първи поети и писатели не са също читалищни деятели? В годините на робство е било въпрос на чест в града или селото да има Читалище.
Не ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация