НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Десетата Божия заповед гласи:
" Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."
Изглеждаща безобидна, тази заповед всъщност има дълбоко съществен предупредителен и предпазващ характер.
В някаква степен тя засяга чуждата собственост, но акцентът тук не толкова до извършване на действието, а в сферата на чувствата и желанията. Това е заповед срещу пожелаване на нещо, което не ти принадлежи. Ако е грешно да се направи нещо, то е грешно и желанието да се направи същото нещо. Мислите и желанията на хората са онзи лабилен и таен проводник, през който много лесно преминава греха.
Много актуална забранителна заповед. Особено в последно време, когато духът на консуматорството ни завладява с голяма сила. Забелязали ли сте какво голямо разнообразие от асортименти във всяка сфера на потреблението? Каква упорита и агресивна реклама ни атакува от всякъде и по всяко време? Целта е непрекъснато да купуваме, все повече и повече да притежаваме, да придобиваме, да се обогатяваме. Методичните прийоми на рекламните дизайнери все повече се усъвършенстват, разнообразяват и проникват неусетно в най-далечните кътчета на желанията и въображението ни. И са необходими сериозни усилия да се въздържим и разумно да преценим за да не попаднем в копката на всички тези изкушения.
Съобразно времето и бита в заповедта са изброени подробно възможните изкушения. Всички те важат и днес, но сферата се е разширила. Можем да добавим вилата, колата, лукса и начина на живот, парите, властта и още какво ли не.
Каква всъщност е целта на тази забрана? Трябва ли да предпочитаме мизерията и нужен ли ни е аскетизъм? По-добре ли е незаинтересованост, пасивност и безразличие? Не е ли именно желанието двигателят на прогреса? Дали ако го нямаше този стремеж не бихме си живели още в пещерите? Дали бихме могли да потиснем интереса към пицата и още да си гризем печените кокали от огнището?
Вярвам, че не такава е била Божията цел. Защото още в началото Той казва : "напълнете земята и обладайте я" (Битие 1:28) , т..е , проучете я, опознайте я. Няма забрана за стремежа към новото, непознатото, интересното, за любознателността и любопитството. Тогава какво ?
По-дълбокият размисъл ни насочва към собствеността на ближния, т.е. нездравия интерес изразяващ се в завист към чуждото. Завистта е онзи горчив корен, който Бог не иска да се загнездва в душата ни, защото това чувство, колкото и безобидно да изглежда в началото ( само една бегла мисъл), може да премине и в действия. А действия предизвикани от завист никога не са добронамерени , а зли или погубващи.
Не пожелавай жената на ближния - най-лесно е едно токова пожелание да доведе до нарушаване на съответната заповед – не прелюбодействай и до нейното изпълнение: Второзаконие 22:22
„Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.”
Защо след като няма деяние Бог акцентира върху една такава мисъл?
Защото мисълта предизвикала безпокойство завладява и може да отключи желание за действие. Нарушаването на всяка една от заповедите минава първо през пожелаването.
От друга страна, всеки човек е единствен, уникален. Бог му е дал специфичен изглед, ум, дарби, способности и умения. Обградил го е с хора и обстоятелства, грижи се лично за него, има уникален план за неговия живот. У всеки те са специфични и различни. Сравнявайки се с другия, пожелавайки неговите притежания, ти всъщност пренебрегваш своята уникалност, това, което Бог е предопределил специално и единствено за теб. Той най-добре знае от какво се нуждаеш и кое е най-добро за тебе. Бъди благодарен на Бога за това, което ти е дал. Задоволявай се със своето и се съобразявай със своите нужди, възможности и потребности.
Във връзка с голямата Божия Милост ми идва на ум стиха за кремовете. Лука 12:27-30 : „Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци! И тъй, не търсете какво да ядете или какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае , че се нуждаете от това".
© Anastasia Todos los derechos reservados