Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти жив.
Десте! Десте! Десте!... Понякога нещо се движи наоколо и размества сенките; особено добре го чувам по пълнолуние, понеже съм глух. Отнася се за случайни събития, чието ехо регистрирам по време на листопадите, започвайки със сътворението и приключвайки с „во век и веков”. То се случва мимоходом и някъде там между всички изпуснати случайности трябва да дойде Десте. Очаквам това, понеже листопадът е особено тих през ноември. Разбира се, Десте е тази, която я няма и никога не я е имало, но това отсъствие не може да се вмести в регистрациите, доколкото се касае за случайност или закономерност. Като обикновен регистратор на случайности, се налага да свиквам с въпросната закономерност.
Тази ист ...