Детинщини
Бях се замислил пред двете чаши мастикомента.
Някой ме тупна по рамото.
- Наборе, много от рано си я подкарал. Едно време до обяд не даваха алкохол по заведенията, коняка го слагаха в порцеланова чаша за чай, все едно няма по-освежаващо сутрин от чаша топъл чай, и после стъпяш в паници, аха страх те е да не литнеш...
Погледнах го мъгляво
- Едно време да, но сега е демокрация, всичко може...ей от оня стар козел са ми, дето се сблъска на вратата. Козел дърт, дядо Коледа бил, та мойта Мери преди години ме изостави заради дъртия пърч дядо Коледа...Дойде тука с лъскава шейна, пардон лъскава кола, Москвича ми бледнееше пред нея. На мойта очите й се ококориха, каква кола, какъв изискан мъж, какви маниери. Бил избягал от България преди време, от ония дето им викахме невъзвращенци,...сега бизнесмен, работил във Франция. Колко му е на една жена да й завъртиш ума.
Нали ни бяха вече съкратили от работа, та си седя в старата ни къща, прекърпам тук-там серкмето, закахърен, брей иде Никулден , някоя риба ще хвана, иде зима, подпалки да наготвя ,за печката ще трябват, децата втори-трети клас , не може да са на студено, улуците да изчистя, всичко мене си чака...
И идат те двамата
- Ние се обичаме и не можем един без друг...
- Аз ще стана Мери Кристмас - припяваше и моята - Ако искаш да знаеш, а той ще бъде за мен дядо Коледа. Ти ако можеш си намери друга Снежанка да ти готви, чисти и пере, щом се правиш на дядо Мраз и нищо не работиш
- Предполагам ще вземем и децата, те ще са като елфи, тук какво да се окадяват на кюмбетата в къщи ли, нали Мери.
И след формалностите в съда, ''Сбогом Гергино, панаирът свърши ''. Чакай да пийна една глетка, че ми пресъхна гърлото...
Та идва брадясалия пръч, пардон дядо Коледа де, аман-заман, трябва да ти върна Мерито.
Вече не можела нищо, ни готвела, ни чистила, а с приятелки ходела на суарета и всичко вършил сам.
- Моля ти се, вземи си Мерито, подарявам ти я, сам ми беше по-добре.
- Ааа, пардон мосю дядо Коледа, ти си я избра, ти я ползва толкова години, децата израстнаха без дядо Коледа и Мери Кристмас, халал да ти е Мерито. Аз си намерих една Снежанка, по-бедничка, но работлива и не е махнаджийка и с нея отгледахме децата.Ама и да ти кажа, и те не вярват в дядо Коледа и Мерито Кристмас, обичат си Снежанка и дядо Мраз...Ох, да пийна,че отново ми пресъхна гърлото...
А ти, вярваш ли още, че има дядо Коледа и ще да ти донесе подарък, защото много си послушен...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
олуейс кока-кола
а сега кучета и котета като снежанки и джуджета, а бира и сладолед за домашни любимци виждал ли си, едно време само с пържоли ги мъчеха -
И да слушам и да не слушам подаръци няма. 🙂
-
имаше и алтай, но коняка го пиехме с кока-кола. Колата си беше кола, малките стъклени бутилки.
може на хавайската смърт някъде и манджа да са казвали -
А на Алтай и коняк Слънчев бряг, не се ли казваше МАНДЖА
-
а коняк с кока-кола ХАВАЙСКА СМЪРТ
с тях пропивах
-
Точното му наименование е ОБЛАК наистина...страшна си, енциклопедия +
-
забравих: каква мастикомента 🤣 това си е ОБЛАК!
-
БЛАГОДАРЯ ВИ Паленка, Миночка,Мислител...ам'така де, прекръстените дядо Мраз и Снежанка, зарязали шейна и елени, возят се на ТИР и пият кокакола... Предпразнични смехории. Приятна вечер
-
🙃 🤣 един ден Мери Кристмас все ще се изтърпи някак, ала цяла година😅
-
Промениха се нещата,но си бяхме свикнали с Дядо Мраз. Някакси , по си беше хубаво. Сега Дядо Коледовци, колкото щеш и то все с лъскави лимузини! Хареса ми!
-
Слушкам аз, ама май само аз мисля така 🤣
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Петя Ал, дали тогава всички слушкахме и имаше подаръчета за всички , е не баш леки коли, айфони, таблети, но поне ядеш до насита каквото има.Я разрови внимателно в шкафчето, все ще има подаръче и за теб.... Благодаря ви за настроението.