16 dic 2023, 17:57

Детинщини

518 1 11
2 мин за четене

                Бях се замислил пред двете чаши мастикомента.

                Някой  ме тупна по рамото.

- Наборе, много от рано си я подкарал. Едно време до обяд не даваха алкохол по заведенията, коняка  го слагаха в порцеланова чаша за чай, все едно  няма по-освежаващо сутрин от чаша топъл чай, и после стъпяш в паници, аха страх те е да не литнеш...

Погледнах го мъгляво

- Едно време да, но сега е демокрация, всичко може...ей от оня стар козел са ми, дето се сблъска на вратата. Козел дърт, дядо Коледа бил, та мойта Мери преди години ме изостави заради дъртия пърч дядо Коледа...Дойде  тука  с лъскава шейна, пардон лъскава кола, Москвича ми бледнееше пред нея. На мойта очите й се  ококориха, каква кола, какъв изискан мъж, какви маниери. Бил  избягал от България преди време, от ония дето им викахме невъзвращенци,...сега бизнесмен, работил във Франция. Колко му е на една жена да й завъртиш ума.

Нали ни бяха вече съкратили от работа, та си седя  в старата ни къща, прекърпам тук-там серкмето, закахърен,  брей иде Никулден , някоя риба ще хвана, иде зима, подпалки  да наготвя ,за печката ще трябват,  децата втори-трети клас , не може да са на студено, улуците да изчистя, всичко мене си чака...

И идат те двамата

- Ние се обичаме и не можем един без друг...

- Аз ще стана Мери Кристмас - припяваше и моята - Ако искаш да знаеш, а той ще бъде  за мен дядо Коледа. Ти ако можеш си намери друга Снежанка да ти готви, чисти и пере, щом се правиш на дядо Мраз и нищо не работиш

- Предполагам ще вземем и децата, те ще са като елфи, тук какво да се окадяват на кюмбетата в къщи ли, нали Мери.

И след формалностите в съда, ''Сбогом Гергино, панаирът свърши ''. Чакай да пийна една глетка, че ми пресъхна  гърлото...

Та идва брадясалия пръч, пардон дядо Коледа де, аман-заман, трябва да ти върна Мерито. 

Вече не можела нищо, ни готвела, ни чистила, а с приятелки ходела на суарета и всичко вършил сам.

- Моля ти се, вземи си Мерито, подарявам ти я, сам ми беше по-добре.

- Ааа, пардон мосю дядо Коледа, ти си я избра, ти я ползва толкова години, децата израстнаха без дядо Коледа и Мери Кристмас, халал да ти е Мерито. Аз си намерих една Снежанка, по-бедничка, но работлива и не е махнаджийка и с нея отгледахме децата.Ама и да ти кажа, и те не вярват в дядо Коледа и Мерито Кристмас, обичат си Снежанка и дядо Мраз...Ох, да пийна,че отново ми пресъхна гърлото...

        А ти, вярваш ли още, че има дядо Коледа и ще да ти донесе подарък, защото много си послушен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооох ИнаКалинааа, така си беше, никакво разнообразие а само пържоли и лимонада за децата, бабите като глашатаи разнасят новината '' В 10 часа в градинката идва Дядо Мраз и ще раздава подаръци...'' и вкупом там, бисквитки, бонбони...ауу, остарявам бавно, щом си спомням такива мили неща...
    Петя Ал, дали тогава всички слушкахме и имаше подаръчета за всички , е не баш леки коли, айфони, таблети, но поне ядеш до насита каквото има.Я разрови внимателно в шкафчето, все ще има подаръче и за теб.... Благодаря ви за настроението.
  • олуейс кока-кола а сега кучета и котета като снежанки и джуджета, а бира и сладолед за домашни любимци виждал ли си, едно време само с пържоли ги мъчеха
  • имаше и алтай, но коняка го пиехме с кока-кола. Колата си беше кола, малките стъклени бутилки.
    може на хавайската смърт някъде и манджа да са казвали
  • А на Алтай и коняк Слънчев бряг, не се ли казваше МАНДЖА
  • а коняк с кока-кола ХАВАЙСКА СМЪРТ
    с тях пропивах

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...