19 dic 2021, 12:58

Детски бисери 6

865 0 2
2 мин за четене

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 9 години:

 

1. На училище ми харесва, защото хем си почивам, докато седя на чина, хем научавам нови неща.

2. Мамо, и ти все някога ще пораснеш и ще станеш голяма.

3. Само с едно голо изкуство човек не може да си пробие кариерата!...

4. Това, че се връщам от разходка не означава, че енергията ме е напуснала.

5. Всяка маймуна си има свой номер.

6. През ваканцията се ваканцува.

7. Майка ми е като овчица с черна вълна, която като остарее ще стане бяла.

8. Сега ще изиграя един рокендрол от времето на баба ми и дядо ми.

9. Когато човек не ходи на работа и на училище, просто си гледа животеца.

10. Някои хора имат нужда от огромна доза старомодно възпитание и дисциплина.

11. Главата ми е неизчерпаем източник на идеи.

12. Ако майка ми и баща ми не могат или не искат да ми купуват нещо трябва да си го поръчвам на Дядо Коледа!...

13. " Еврика" на български се превежда като " разгеле".

14. Някои 10-годишни момчета не са все още хулигани. Те засега са само непослушни.

15. Детството ми е дълбоко вътре в мен!

16. Не ме гледай така окончателно!

17. Прозяването прилича малко на пеенето на оперна ария.

18. Майката за детето е като топло, вкусно хлебче, току що изкарано от фурната.

19. Приятелката ми е супер мега умна. Още два дни ако прекарам с нея, ще съм завършила все едно 12 кл. без да съм учила.

20. Ще направя всичко възможно да стана професор! Но дори и да си остана един прост учен, пак ще съм с топъл хляб в устата!

21. Дебелите хора трябва да се притесняват много заради наднормените си тегла.

22. Трудно е човек да надскочи най-вече тази летва, която сам си е вдигнал високо.

23. Познавам русначе, което знае само 3 думи на български - " лев", " стотинка" и " довиждане".

24. Майка ми шие лошо като китайска шивачка.

25. Като порасна ще си купя една кола и една шофьорска книжка...

26. Сладоледът се държи на лъжицата като въшка за куче.

27. Баба ми е толкова биологична, все едно са я рециклирали.

28. Когато изядох първата си супа от коприва, ми измряха всички рецептори.

29. Все още съм в нормална детска възраст, която дори не е двуцифрено число.

30. Не е толкова важно колко често ще се срещаме с братовчедка ми. По-важното е да се виждаме пълноценно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...