19.12.2021 г., 12:58

Детски бисери 6

866 0 2
2 мин за четене

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 9 години:

 

1. На училище ми харесва, защото хем си почивам, докато седя на чина, хем научавам нови неща.

2. Мамо, и ти все някога ще пораснеш и ще станеш голяма.

3. Само с едно голо изкуство човек не може да си пробие кариерата!...

4. Това, че се връщам от разходка не означава, че енергията ме е напуснала.

5. Всяка маймуна си има свой номер.

6. През ваканцията се ваканцува.

7. Майка ми е като овчица с черна вълна, която като остарее ще стане бяла.

8. Сега ще изиграя един рокендрол от времето на баба ми и дядо ми.

9. Когато човек не ходи на работа и на училище, просто си гледа животеца.

10. Някои хора имат нужда от огромна доза старомодно възпитание и дисциплина.

11. Главата ми е неизчерпаем източник на идеи.

12. Ако майка ми и баща ми не могат или не искат да ми купуват нещо трябва да си го поръчвам на Дядо Коледа!...

13. " Еврика" на български се превежда като " разгеле".

14. Някои 10-годишни момчета не са все още хулигани. Те засега са само непослушни.

15. Детството ми е дълбоко вътре в мен!

16. Не ме гледай така окончателно!

17. Прозяването прилича малко на пеенето на оперна ария.

18. Майката за детето е като топло, вкусно хлебче, току що изкарано от фурната.

19. Приятелката ми е супер мега умна. Още два дни ако прекарам с нея, ще съм завършила все едно 12 кл. без да съм учила.

20. Ще направя всичко възможно да стана професор! Но дори и да си остана един прост учен, пак ще съм с топъл хляб в устата!

21. Дебелите хора трябва да се притесняват много заради наднормените си тегла.

22. Трудно е човек да надскочи най-вече тази летва, която сам си е вдигнал високо.

23. Познавам русначе, което знае само 3 думи на български - " лев", " стотинка" и " довиждане".

24. Майка ми шие лошо като китайска шивачка.

25. Като порасна ще си купя една кола и една шофьорска книжка...

26. Сладоледът се държи на лъжицата като въшка за куче.

27. Баба ми е толкова биологична, все едно са я рециклирали.

28. Когато изядох първата си супа от коприва, ми измряха всички рецептори.

29. Все още съм в нормална детска възраст, която дори не е двуцифрено число.

30. Не е толкова важно колко често ще се срещаме с братовчедка ми. По-важното е да се виждаме пълноценно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...