Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!!
- Лоша поличба ще да е тaзи гледка. Птиците умират сами… Странна птица си ти !
* А ти каква птица си? На каква би се оприличил?
- Ако ще е птица, да е от тия, дето летят много високо.
* Така ами! Ако ще е гарга, да е рошaва. Ама май не рaзбра въпроса ми..
- Искам да съм някоя високопланинска птица, хищна и дълголетна. Иначе на гълъб бих се оприличил, да не кажа на врабче! Може би, защото най-много гълъби съм виждал прeз живота си и асоциацията ми е, че съм като повечето обикновени хора.
* Хм... ”Обикновени хора” ми звучи като… дори звучи странно, необикновено… Ти трябва да си от тия… ”далматинските” гълъби, с мръсно белите петна. 3а да избегнем повтаряемостта обаче, по–добре да те оприлича на зебра! 3а всеки има място под слънцето, все пак, да не се ограничаваме.
- Повтаряемостта никой не е успял да избегне все още, но всичко е субективно и зависи от плурализма ти. Иначе в моето съзнание, по-скоро черното би било петно на белия фон. Бялото си е бяло - мръсно или не, а черното никога няма да е граничещ нюанс, а най-вече противополюсен на белия цвят,
* Дори и при зебрите? Играеш ли шах, между другото?
- Погледни! “Човек е човек, само когато играе”! Не става въпрос за спорт, нали? А са го лепнали на националния стадион!
*И шахът е спорт. Нека да се върнем малко назад. Мисля, че плурализмът е излишен в антиномията.
- И да, и не! 3а мен е по-важно това, което е между полюсите. Да не разглеждаме така света, все пак!
* Как? Черно-бял?!
- Прав си. Животът е там някъде между черно-белите полюси (минало и бъдеще) …
* ... И не само!
- Може би.
* Луди времена...
- ... Сегашно време ми е любимото на мен!
* И слава Богу! Ти си на ход !
- Това е моята спирка...
© Слав Петров Todos los derechos reservados