25.03.2010 г., 14:21

Диалог в градски транспорт

1.6K 0 1
2 мин за четене

Диалог в градски транспорт

 



- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.


 * Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!


 - От цвета е!


 * От цвета е, но не на кръвта!!!


 - Лоша поличба ще да е тaзи гледка. Птиците умират сами… Странна птица си ти !


 * А ти каква птица си? На каква би се оприличил?


 - Ако ще е птица, да е от тия, дето летят много високо.


 * Така ами! Ако ще е гарга, да е рошaва. Ама май не рaзбра въпроса ми..


 - Искам да съм някоя високопланинска птица, хищна и дълголетна. Иначе на гълъб бих се оприличил, да не кажа на врабче! Може би, защото най-много гълъби съм виждал прeз живота си и асоциацията ми е, че съм като повечето обикновени хора.


 * Хм... ”Обикновени хора” ми звучи като… дори звучи странно, необикновено… Ти трябва да си от тия… ”далматинските” гълъби, с мръсно белите петна. 3а да избегнем повтаряемостта обаче, по–добре да те оприлича на зебра! 3а всеки има място под слънцето, все пак, да не се ограничаваме.


 - Повтаряемостта никой не е успял да избегне все още, но всичко е субективно и зависи от  плурализма ти. Иначе в моето съзнание, по-скоро черното би било петно на белия фон. Бялото си е бяло - мръсно или не, а черното никога няма да е граничещ нюанс, а най-вече противополюсен на белия цвят,


 * Дори и при зебрите? Играеш ли шах, между другото?


 - Погледни! “Човек е човек, само когато играе”! Не става въпрос за спорт, нали? А са го лепнали на националния стадион!


 *И шахът е спорт. Нека да се върнем малко назад. Мисля, че плурализмът е излишен в антиномията.


 - И да, и не! 3а мен е по-важно това, което е между полюсите. Да не разглеждаме така света, все пак!


 * Как? Черно-бял?!


 - Прав си. Животът е там някъде между черно-белите полюси (минало и бъдеще) …
 
 * ... И не само!


 - Може би.


 * Луди времена...


 - ... Сегашно време ми е любимото на мен!


 * И слава Богу! Ти си на ход !


 - Това е моята спирка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесаха ми твоите "черно-бели" разсъждения! Открих много истина в тях! Ще те чета!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...